Даскал Илия Михайлов, който всяка сутрин пътува от Пловдив до Пазарджик, за да дава на учениците си сила и вяра
Честит празник, българи! Това е " България, Европа и светът на фокус “. Аз съм Петя Кузева и не се сдържах на, може би, най-българския празник да поканя при нас един Даскал. С него желая да поговорим по-натам във времето и по-дълго, да разговаряме за това по какъв начин той е толкова разпознаваем и като учителя, и като историка, и като писателя. Също и като блогъра, прочут на тийнейджърите. Но на днешния празник за мен е извънредно наслаждение да ви показва даскал Илия Михайлов. И не инцидентно използвам тъкмо обръщението Даскал. Добър ден, Даскале!
Добър ден, Петя! Ще си разреша да си приказваме на ти. Благодаря за поканата. Честит празник на теб, на вашите слушатели. За мен е чест да бъда част от вашето предаване тъкмо през днешния ден.
И за мен е чест, Илия, по тази причина държах да говорим точно през днешния ден. Казвам “даскал ", да, по възрожденски, тъй като всички твои възпитаници от СУ " Георги Брегов “ – Пазарджик, където и аз съм била първокласник, те знаят като Даскала. Те обожават да вървят на учебно заведение поради теб и поради твои сътрудници. Правиш всичко по силите си за учебното заведение, учиш ги да са горди българи. Какво означава днешният празник за теб? Ти като човек и на словото, занаятчия на късия и на по-дългия роман, ще го опишеш най-добре.
Петя, знаеш ли, особено за през днешния ден ще приказвам, и за днешния ден, и за днешния празник. Аз се почувствах доста благополучен и горделив с две неща. Когато се разсъниха, разбрах, че Георги Господинов е спечелил " Букър “ и неговото " Времеубежище “, книгата му е наградена, което съгласно мен е мотив за горделивост и наслада за всички нас – българите. Какво по-голямо самопризнание за българските букви на днешния ден, в действителност то е било през вчерашния ден, само че аз през днешния ден сутринта разбрах, и за нас българите от това в действителност превъзходно отличие за което го приветствам. И другото, което си мислих тъкмо през днешния ден, дори доскоро.
Моята колежка Ани Цурева, която е начален преподавател ми изпрати няколко фотоси от награждаването на едно нейно дете, което е незрящо, в първи клас е, споделя се Радмила. Радмила ме впечатли още преди няколко месеца, когато правихме взаимна изява сред първокласниците имоите зрелостници, отдадена на Апостола на българската независимост. Радмила беше направила едно тефтерче, майка й беше помогнала, сходно на тефтерчето на Левски и беше изписала на Браил мисли, цитати от Апостола.
Много мощно ме впечатли, а през днешния ден разбрах, че Радмила е била наградена от състезанието на Регионално ръководство по образованието – Пазарджик по калиграфия. Тези две неща през днешния ден споделям за днешния празник, празника на буквите. Знаеш ли, мисля, че това е най-ценното, което ние имаме като народ, като българи. Най-ценното, което ни е завещано и би трябвало да го пазим и да го предаваме нататък – нашата писменост, нашите букви.
Незряща Радмила завоюва премия по калиграфия, аз се просълзих. Благодаря ти, Илия, благодаря ти, че описа историята на нашите слушатели.
Да, спечелила е премия на Регионално ръководство – Пазаржик, те са я наградили. То написа на Браил детето, просто тя е доста блага. Ето ви още един образец, по какъв начин тя живее в мрачевина, тя е незряща, само че буквите й дават прояснение, буквите й дават посока, буквите й дават път, и мощ, и религия. Тези неща, за тях си мислех дори преди да ми се обадите.
Вие давате на децата сила и религия, Даскал Михайлов. Учите ги и на история. Какво ги учите за светите равноапостоли Кирил и Методий – че са българи или, че са славянските братя? Знам, че би трябвало да е политкоректно и в учебно заведение, само че има сведения, че в късото житие " Успение Кирилово “ пише Кирил, родом българин. Колко би трябвало да бъдем горди с българския си ген, че и ний сме дали писмеността на други нации?
Мислех си, това, което се пробвам да науча да науча децата е, пъвото нещо, което желая от тях, е да бъдат положителни хора. Затова по този начин се и поздравяваме всеки божи ден, когато се срещаме заран. Не със " Здравейте възпитаници “, тия познати остарели неща. Обръщам се към тях и им споделям – Добър ден, положителни хора. Те би трябвало да ми отговорят и ми дават отговор – Добър ден, положителни господине. Е, някои ми споделят и “добър ден госпожо ", аз съм привикнал, бил съм и госпожа, бил съм и господин, най-после се оказа, че съм “госпожин ". Обединих ги в едно. Но, концепцията на поздрава ни е да ги накарам да повярват какъв брой значимо е да бъдат положителни хора. Не всички го осъзнават на момента, след години обаче, дава резултати. И другото нещо, което се пробвам да ги изучавам в час по история е, че зад тези събития, тези борби, тези дати, в действителност стоят човешки ориси, човешки животи, човешки фантазии, човешки очаквания, човешко страдалчество. Опитвам се да им демонстрирам човешката страна на историята, човешката страна на предишното.
Продължаваме разговора с даскал Илия Михайлов. Честит празник, честито знамение на буквите! Така Георги Господинов в навечерието на 24 май, минути преди светлия празник, поздрави всички свои сънародници на български език, веднага след като завоюва " Букър “, наричан още “литературният Оскар ". Трябва ли това да е знак за нас, че пътят ни е и по-отворен, че трябва да осъзнаваме, че сме много по-рано от други нации тук в Европа? Че трябва да имаме най-много самочувствието от българския си ген с това, което Кирил и Методий са дали на света? Да бъдем българи с достолепие?
Разбира се, това, което Жоро Господинов получи като самопризнание, би трябвало да ни демонстрира на всички нас, че имаме своето място в литературата, в културата в Европа, в международната просвета, литература и изкуство. Просто би трябвало да повярваме малко повече в себе си, би трябвало да имаме малко повече самочувствие, може би малко повече убеденост. И да бъдем малко по-емпатични, малко по-подкрепящи се един различен. Да се радваме на непознатото благополучие, на непознатия триумф. Няма нищо по-свещено от това, ти да се зарадваш от сърце на нечий триумф, тъй като по този метод ти показваш своето почитание към труда на индивида, който го е постигнал това, надлежно ще се върне и към теб, сигурен съм в това. Трябва да бъдем уверени в себе си, да имаме повече самочувствие, повече религия в личните си сили. Ние можем, посочили сме го.
Казахте, че първо учите Вашите възпитаници да бъдат добри хора. И тъй като няма да го кажете, аз ще дам образеца - прочут сте и като учителя, който написа, с цел да подарява. Вие имате идея във всичко, което вършиме, всяка ваша книга, приходите от нея отиват, с цел да извършите нещо за учебното заведение. Разкажете повече, когато се забележим тук, през юни месец, към този момент за по-дълъг, ще чуем и още.
Аз имам издадени до момента седем книги. Първите ми три книги бяха издадени благодарение на Община Пазарджик, за което й благодаря, и изричам своята признателност персонално на господин кмета -г-н Тодор Попов, както и на неговия екип от Община Пазарджик. Те имат невероятна културна политика, предизвикват локални, непознати създатели. По тази тяхна стратегия издадохме три от книгите ми. Следващите две издадохме напълно с частни дарения и финансиране, а последните ми две книги шестата и седмата към този момент са с професионално издателство " Планини “, за което на тях им благодаря за доверието. С другите книжки сме правили разнообразни акции, с дневния център сме взаимодействали, и с детското онкологично поделение на УМБАЛ " Свети Георги “. Опитвали сме се по всевъзможен метод да предаваме нататък добрината, която сме получили и доверието, което сме получавали. Вчера, по този начин с горделивост декларирам и уважение това, че бях почетен с литературната премия, пазарджишката.
Поздравления!
Благодаря, парите, които съпътстват това отличие, още на следващия ден ще преведа на мой сътрудник от езикова гимназия – Пазарджик, на педагогическия консултант Тодор Тодоров, който се бори сега за здравето си, и има потребност от трансплантация бъбречна в чужбина. Просто, пробвам се да показвам по какъв начин литературата, писането, изкуството, може да бъде обръщение на положителното, с него могат да се вършат добрини. Освен, че то, писането и литературата са от най-великите изкуства, вършат хората щастливи, карат ги да мечтаят, а могат и да оказват помощ. Вярвам в това, сигурен съм.
Вярвате в това и давате образец. Вие, освен Даскал, сте и модерният учител, който с изключение на, че подарява от своите своите персонални средства и продажба на творбите си, правите камании за събиране на средства и в обществените мрежи. Давате и доклад за всяка една стотинка, аз държа да го кажа... Честно казано, на мен не ми е прелестно да чувам как в 90 % от репортажите се акцентира какъв брой необразовани са българчетата. Освен, че вашите възпитаници са положителни хора, какви са вашите същински усещания, вашата социология – какъв брой грамотни са децата днес, освен тези, които вие учите?
Аз ще ви отговоря по този начин – имам вяра в младежите на България, обичам ги, поддържам ги. Искам те да стигнат по-далече от мен, да изкачат повече върхове, да стигнат до повече триумфи. Те са деца на своето време и не можем да чакаме да бъдат такива каквито сме били ние по нашето време. Те са деца на своето време с всичките провокации, всичките компликации, с всичките проблеми, които имат у себе си. Знаете ли, мисля че на тях сега, на днешните деца им е доста по-трудно да бъдат деца. Изправени са пред доста повече компликации и провокации. Да, имат и повече благоприятни условия. Относно образованието, по отношение на грамотността, тя е въпрос и на самоосъзнаване, и на нужда. И сигурен съм, и следя, че в доста случаи идва тази потребност идва това самоосъзнаване, когато доста от тях желаят са поправят грешките, пропуските, които са имали през годините. Стремят се да се развиват, стремят се да се усъвършенстват, и това ме прави благополучен. Вярвам в младежите на България, поддържам ги и постоянно ще бъда до тях, постоянно ще съм тяхно рамо и тяхна опора. Искам те да съумяват.
Благодаря, Даскал Михайлов. Ще завърша с усмивка. Знам, че те в никакъв случай няма да вървят сами, тъкмо като любимият рефрен на обичания Ви ФК Ливърпул - “You’ll never walk alone ".
Петя, ще издам, че и ти си последовател, почитател, несъмнено на най-великите червени. За страдание, този сезон изпращаме с неособено положителни усеща, само че да се надяваме, че идващия ще бъде по-успешен за нас. Иначе, за мен британският футбол е великият, дублирам британският футбол особено. От различен футбол не се интересувам. Видял съм, бил съм на мачове във Англия по техните игрища, видял съм по какъв начин футболът там е нещо като фамилна полезност, нещо като метод, по който ти да покажеш съпричастност, с което да покажеш почитание. Искам тези неща да ги виждаме и тук в България. Не знам дали в миналото ще се случи, само че въпреки всичко, дано бъдем оптимисти. И да, в действителност, те в никакъв случай няма да останат сами, ние постоянно ще ги поддържаме.
Благодаря! Благодаря на Илия Михайлов, благодаря на него - Даскала, който всяка сутрин - и в делник, и в празник - пътува от Пловдив до Пазарджик, с цел да учи своите възпитаници, и да ни споделя дребните, но толкова огромни истории от живота.
Добър ден, Петя! Ще си разреша да си приказваме на ти. Благодаря за поканата. Честит празник на теб, на вашите слушатели. За мен е чест да бъда част от вашето предаване тъкмо през днешния ден.
И за мен е чест, Илия, по тази причина държах да говорим точно през днешния ден. Казвам “даскал ", да, по възрожденски, тъй като всички твои възпитаници от СУ " Георги Брегов “ – Пазарджик, където и аз съм била първокласник, те знаят като Даскала. Те обожават да вървят на учебно заведение поради теб и поради твои сътрудници. Правиш всичко по силите си за учебното заведение, учиш ги да са горди българи. Какво означава днешният празник за теб? Ти като човек и на словото, занаятчия на късия и на по-дългия роман, ще го опишеш най-добре.
Петя, знаеш ли, особено за през днешния ден ще приказвам, и за днешния ден, и за днешния празник. Аз се почувствах доста благополучен и горделив с две неща. Когато се разсъниха, разбрах, че Георги Господинов е спечелил " Букър “ и неговото " Времеубежище “, книгата му е наградена, което съгласно мен е мотив за горделивост и наслада за всички нас – българите. Какво по-голямо самопризнание за българските букви на днешния ден, в действителност то е било през вчерашния ден, само че аз през днешния ден сутринта разбрах, и за нас българите от това в действителност превъзходно отличие за което го приветствам. И другото, което си мислих тъкмо през днешния ден, дори доскоро.
Моята колежка Ани Цурева, която е начален преподавател ми изпрати няколко фотоси от награждаването на едно нейно дете, което е незрящо, в първи клас е, споделя се Радмила. Радмила ме впечатли още преди няколко месеца, когато правихме взаимна изява сред първокласниците имоите зрелостници, отдадена на Апостола на българската независимост. Радмила беше направила едно тефтерче, майка й беше помогнала, сходно на тефтерчето на Левски и беше изписала на Браил мисли, цитати от Апостола.
Много мощно ме впечатли, а през днешния ден разбрах, че Радмила е била наградена от състезанието на Регионално ръководство по образованието – Пазарджик по калиграфия. Тези две неща през днешния ден споделям за днешния празник, празника на буквите. Знаеш ли, мисля, че това е най-ценното, което ние имаме като народ, като българи. Най-ценното, което ни е завещано и би трябвало да го пазим и да го предаваме нататък – нашата писменост, нашите букви.
Незряща Радмила завоюва премия по калиграфия, аз се просълзих. Благодаря ти, Илия, благодаря ти, че описа историята на нашите слушатели.
Да, спечелила е премия на Регионално ръководство – Пазаржик, те са я наградили. То написа на Браил детето, просто тя е доста блага. Ето ви още един образец, по какъв начин тя живее в мрачевина, тя е незряща, само че буквите й дават прояснение, буквите й дават посока, буквите й дават път, и мощ, и религия. Тези неща, за тях си мислех дори преди да ми се обадите.
Вие давате на децата сила и религия, Даскал Михайлов. Учите ги и на история. Какво ги учите за светите равноапостоли Кирил и Методий – че са българи или, че са славянските братя? Знам, че би трябвало да е политкоректно и в учебно заведение, само че има сведения, че в късото житие " Успение Кирилово “ пише Кирил, родом българин. Колко би трябвало да бъдем горди с българския си ген, че и ний сме дали писмеността на други нации?
Мислех си, това, което се пробвам да науча да науча децата е, пъвото нещо, което желая от тях, е да бъдат положителни хора. Затова по този начин се и поздравяваме всеки божи ден, когато се срещаме заран. Не със " Здравейте възпитаници “, тия познати остарели неща. Обръщам се към тях и им споделям – Добър ден, положителни хора. Те би трябвало да ми отговорят и ми дават отговор – Добър ден, положителни господине. Е, някои ми споделят и “добър ден госпожо ", аз съм привикнал, бил съм и госпожа, бил съм и господин, най-после се оказа, че съм “госпожин ". Обединих ги в едно. Но, концепцията на поздрава ни е да ги накарам да повярват какъв брой значимо е да бъдат положителни хора. Не всички го осъзнават на момента, след години обаче, дава резултати. И другото нещо, което се пробвам да ги изучавам в час по история е, че зад тези събития, тези борби, тези дати, в действителност стоят човешки ориси, човешки животи, човешки фантазии, човешки очаквания, човешко страдалчество. Опитвам се да им демонстрирам човешката страна на историята, човешката страна на предишното.
Продължаваме разговора с даскал Илия Михайлов. Честит празник, честито знамение на буквите! Така Георги Господинов в навечерието на 24 май, минути преди светлия празник, поздрави всички свои сънародници на български език, веднага след като завоюва " Букър “, наричан още “литературният Оскар ". Трябва ли това да е знак за нас, че пътят ни е и по-отворен, че трябва да осъзнаваме, че сме много по-рано от други нации тук в Европа? Че трябва да имаме най-много самочувствието от българския си ген с това, което Кирил и Методий са дали на света? Да бъдем българи с достолепие?
Разбира се, това, което Жоро Господинов получи като самопризнание, би трябвало да ни демонстрира на всички нас, че имаме своето място в литературата, в културата в Европа, в международната просвета, литература и изкуство. Просто би трябвало да повярваме малко повече в себе си, би трябвало да имаме малко повече самочувствие, може би малко повече убеденост. И да бъдем малко по-емпатични, малко по-подкрепящи се един различен. Да се радваме на непознатото благополучие, на непознатия триумф. Няма нищо по-свещено от това, ти да се зарадваш от сърце на нечий триумф, тъй като по този метод ти показваш своето почитание към труда на индивида, който го е постигнал това, надлежно ще се върне и към теб, сигурен съм в това. Трябва да бъдем уверени в себе си, да имаме повече самочувствие, повече религия в личните си сили. Ние можем, посочили сме го.
Казахте, че първо учите Вашите възпитаници да бъдат добри хора. И тъй като няма да го кажете, аз ще дам образеца - прочут сте и като учителя, който написа, с цел да подарява. Вие имате идея във всичко, което вършиме, всяка ваша книга, приходите от нея отиват, с цел да извършите нещо за учебното заведение. Разкажете повече, когато се забележим тук, през юни месец, към този момент за по-дълъг, ще чуем и още.
Аз имам издадени до момента седем книги. Първите ми три книги бяха издадени благодарение на Община Пазарджик, за което й благодаря, и изричам своята признателност персонално на господин кмета -г-н Тодор Попов, както и на неговия екип от Община Пазарджик. Те имат невероятна културна политика, предизвикват локални, непознати създатели. По тази тяхна стратегия издадохме три от книгите ми. Следващите две издадохме напълно с частни дарения и финансиране, а последните ми две книги шестата и седмата към този момент са с професионално издателство " Планини “, за което на тях им благодаря за доверието. С другите книжки сме правили разнообразни акции, с дневния център сме взаимодействали, и с детското онкологично поделение на УМБАЛ " Свети Георги “. Опитвали сме се по всевъзможен метод да предаваме нататък добрината, която сме получили и доверието, което сме получавали. Вчера, по този начин с горделивост декларирам и уважение това, че бях почетен с литературната премия, пазарджишката.
Поздравления!
Благодаря, парите, които съпътстват това отличие, още на следващия ден ще преведа на мой сътрудник от езикова гимназия – Пазарджик, на педагогическия консултант Тодор Тодоров, който се бори сега за здравето си, и има потребност от трансплантация бъбречна в чужбина. Просто, пробвам се да показвам по какъв начин литературата, писането, изкуството, може да бъде обръщение на положителното, с него могат да се вършат добрини. Освен, че то, писането и литературата са от най-великите изкуства, вършат хората щастливи, карат ги да мечтаят, а могат и да оказват помощ. Вярвам в това, сигурен съм.
Вярвате в това и давате образец. Вие, освен Даскал, сте и модерният учител, който с изключение на, че подарява от своите своите персонални средства и продажба на творбите си, правите камании за събиране на средства и в обществените мрежи. Давате и доклад за всяка една стотинка, аз държа да го кажа... Честно казано, на мен не ми е прелестно да чувам как в 90 % от репортажите се акцентира какъв брой необразовани са българчетата. Освен, че вашите възпитаници са положителни хора, какви са вашите същински усещания, вашата социология – какъв брой грамотни са децата днес, освен тези, които вие учите?
Аз ще ви отговоря по този начин – имам вяра в младежите на България, обичам ги, поддържам ги. Искам те да стигнат по-далече от мен, да изкачат повече върхове, да стигнат до повече триумфи. Те са деца на своето време и не можем да чакаме да бъдат такива каквито сме били ние по нашето време. Те са деца на своето време с всичките провокации, всичките компликации, с всичките проблеми, които имат у себе си. Знаете ли, мисля че на тях сега, на днешните деца им е доста по-трудно да бъдат деца. Изправени са пред доста повече компликации и провокации. Да, имат и повече благоприятни условия. Относно образованието, по отношение на грамотността, тя е въпрос и на самоосъзнаване, и на нужда. И сигурен съм, и следя, че в доста случаи идва тази потребност идва това самоосъзнаване, когато доста от тях желаят са поправят грешките, пропуските, които са имали през годините. Стремят се да се развиват, стремят се да се усъвършенстват, и това ме прави благополучен. Вярвам в младежите на България, поддържам ги и постоянно ще бъда до тях, постоянно ще съм тяхно рамо и тяхна опора. Искам те да съумяват.
Благодаря, Даскал Михайлов. Ще завърша с усмивка. Знам, че те в никакъв случай няма да вървят сами, тъкмо като любимият рефрен на обичания Ви ФК Ливърпул - “You’ll never walk alone ".
Петя, ще издам, че и ти си последовател, почитател, несъмнено на най-великите червени. За страдание, този сезон изпращаме с неособено положителни усеща, само че да се надяваме, че идващия ще бъде по-успешен за нас. Иначе, за мен британският футбол е великият, дублирам британският футбол особено. От различен футбол не се интересувам. Видял съм, бил съм на мачове във Англия по техните игрища, видял съм по какъв начин футболът там е нещо като фамилна полезност, нещо като метод, по който ти да покажеш съпричастност, с което да покажеш почитание. Искам тези неща да ги виждаме и тук в България. Не знам дали в миналото ще се случи, само че въпреки всичко, дано бъдем оптимисти. И да, в действителност, те в никакъв случай няма да останат сами, ние постоянно ще ги поддържаме.
Благодаря! Благодаря на Илия Михайлов, благодаря на него - Даскала, който всяка сутрин - и в делник, и в празник - пътува от Пловдив до Пазарджик, с цел да учи своите възпитаници, и да ни споделя дребните, но толкова огромни истории от живота.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ